Мениджър тип „Чайка”

Защо пък „Чайка”?

Ами защото мениджър тип „Чайка” има навици на чайка: долита в организацията, надава крясък, изцвъква се и отлита към нова позиция.

Такива мениджъри не пропускат да ни залеят с критика и напътствия, често без да имат дори далечна представа за спецификата на работата. И преди да си успял да възразиш или да попиташ какво всъщност имат предвид, мениджърът тип „Чайка” ти обръща гръб защото бърза за важна среща или оперативка с борда.

Мениджър тип „Чайка” избягва да среща погледа ти, но пък говори безспир и никога не дава възможност на другите да се изкажат. Ако случайно започнеш да говориш, „чайката” просто повишава децибелите и продължава, сякаш нищо не си казал. Неприятно преживяване. Неволно се поражда усещането, че в присъствието на мениджър „Чайка” ставаш невидим. Единственото добро нещо е, че него често го няма, но пък се налага да се справяш сам с отговорностите си.

Откъде се пръква мениджъра „чайка”?

Най-важното за него е да се чувства важен. Да го виждат в целия му блясък, да му се възхищават, да го издигат. Лошото е, че самият мениджър „чайка” съзнава колко некомпетентен всъщност е и най-големият му страх е, това да не проличи пред околните. Ето защо избягва да отговаря на въпроси или да влиза в дебат. За него има две възможности: или взима думата и не я пуска или си тръгва с някое извинение.

Дори наистина да е зает, този мениджър не разбира важността на лидерството, което хората очакват от него. Най-често мениджърът „чайка” е силно ориентиран към изпълнението на задачите. Той смята общуването с хората за лиготене и ненужно пилеене на време и енергия. За него важи единствено постулатът: „Прави каквото ти се казва и ще си получиш заплатата”.

Как да се справим с мениджър „чайка”?

Начините да се справим зависят донякъде от характера на работата ни. Ако можете да изпълнявате задълженията си самостоятелно, покажете търпение. Изслушвайте „чайката”, после го игнорирайте и се върнете към работата си. Достатъчно е да си вършите работата и мениджърът „чайка” няма много претенции как постигате резултатите. За разлика от микромениджъра „чайката” не държи да ви контролира изкъсо.

Да си уговорите среща и да се опитате да обсъдите работата си, може да не е съвсем разумно с мениджър „чайка”. Дори и да се съгласи на разговор, „чайката” просто ще ви прекъсне в самото начало, а накрая ще ви изпрати да работите, защото „времето е пари”. Едва ли ще сте успели да кажете повече от две-три думи, удавени в потока от слова на мениджъра.

А ако сте по природа търпеливи, изчакайте мениджърът тип „чайка” да отлети към следващия пост. И се надявайте, че следващият мениджър няма да е отново „чайка”!

Една хитра стратегия е да му представяте редовни кратки отчети за напредъка в работата си. Ако получава от вас желаните резултати, той не би се занимавал с вас.

Но най-манипулативният подход е да се съсредоточите върху най-важното за мениджъра „чайка” – самия него. Помогнете му да изглежда добре пред очите на останалите в организацията (колкото и да ви се иска да постъпите другояче). Подкрепете го, защото ако сметне че работите срещу него, „чайката”ще долита често до вас и цвъкането отгоре ще бъде често и по много!

Капанът на мениджмънта тип „чайка”

е голям за мнозина на мениджърска позиция. Толкова е лесно да се покажеш като твърд лидер, който е винаги зает с важни стратегически дела. И дори не виждаш, че така екипът се отчуждава и демотивира и после колкото и да им говориш, лидерският ти авторитет е унищожен. Но не забравяй, че сред мениджърите над тебе винаги има и по-интелигентни хора, които ще разберат какво се случва. Скоро кариерата започва да боксува, а може и да се срине.

Лекарството срещу превръщането в мениджър тип „чайка” е да се поддържат правилните отношения с хората. Не е необходимо да си най-добрият им приятел, но трябва да покажеш уважението си към тях. Трябва да има редовна и открита комуникация, в която мениджърът по-малко да говори, а повече да слуша. Защото, както казва китайската поговорка – мълчанието говори повече от думите. Защото мениджърите биват преценявани по това, което оставят след себе си, а за чайките вече знаем…

0