Мнозина са се сблъсквали с така наречения микромениджър. Той се държи така, сякаш служителят е неспособен да се справи със задълженията си и следователно трябва да бъде контролиран изкъсо, като и за най-малкото нещо получава подробен инструктаж. Микромениджърът рядко хвали, но често критикува. Каквото и да стори служителят, то никога не е достатъчно добро за микромениджъра.
Да имаш за шеф микромениджър
е по-лошо и от чума. Ако си му подчинен, той те третира сякаш си некадърен и не може да ти се има доверие. И понеже човек е така устроен, че ако непрестанно му повтаряш, че е некадърен, той рано или късно започва да си мисли, че това може и да е вярно. В резултат, подчинените на всеки микромениджър стават зависими и не смеят да проявят каквато и да е инициатива. Други си взимат шапката и просто напускат. Във всеки случай микромениджърът въздейства на всички.
А има ли начин да се справяме с микромениджър?
Как се става микромениджър?
По много причини. Може би, защото има лош опит с даден служител, на който наистина не може да се разчита. А може би, връзката между мениджър и служител е твърде отскоро и още не се е изградило взаимно доверие. Има и високорискови ситуации, в които е необходима по-голямо мениджърска намеса.
Но по-вероятна причина е вътрешна потребност за засилен контрол. Ако е един микромениджър се страхува от провал и се стреми да прехвърли тази отговорност върху съответния служител, то друг микромениджър може да желае да покаже превъзходство над подчинения. Което си е чиста проба подмяна на авторитет с власт. Всеки дребен пропуск се представя като ново доказателство за некадърността на служителя и „очевидното” превъзходство на микромениджъра. От психологична гледна точка това е повторение на ситуацията от детството с властния родител и виновното дете. Но детството отдавна отмина и микромениджърът не е родител, с който да се съобразяваме. Нито пък да му „четкаме” егото!
Възможно ли е микромениджмънтът да е полезен?
Понякога директен мениджърски подход може да е полезен. При нов или неопитен служител, който още не познава работата. Ако грешките в работата може да са скъпоструващи много опасни за целия отдел или компания. В такъв случай мениджърът е добре да упражни пряк мониторинг и контрол, докато служителят е способен да продължи самостоятелно.
В крайни случаи, даден служител може да прояви краен негативизъм към работата си или към работодателя си. Мениджърът следва да наблюдава многo внимателно и непосредствено дейността на този служител, за да се избегнат сериозни последствия.
Как да се справяте с микромениджър?
Първо, да осъзнаете, че проблемът е в тях, а не във вас! Но поради йерархията помежду ви, вие сте човекът, който трябва да се погрижи за проблема, а не те. Най-лошото е да влезете в конфликт или персонален сблъсък. Микромениджърът ще използва цялата си формална власт, за да ви подчини. Ще използва заплахи, ще ви „топи” нагоре. Няма да е приятна ситуация и изходът може да се окаже неблагоприятен за вас.
Лесен подход е да изслушате внимателно думите на микромениджъра (той/тя много мрази да го пренебрегват). Ако не сте съгласни, учтиво попитайте за аргументите им или споделете съображенията си и ги помолете за съвет. Не забравяйте да си водите бележки и да събирате доказателства под формата на писма, мейли, докладни, защото по-късно може да ви се наложи да се оправдавате за грешни заповеди на микромениджъра.
С някои микромениджъри може да помогне, ако им обясните лично или чрез посредник, как поведението им ви кара да се чувствате. Макар и рядко, някой може и да ви чуе. Не всеки микромениджър е дребен по душа, може просто организационната култура в компанията да е такава. Внимавайте с този подход, обаче, да не се получи обратния резултат, защото някои микромениджъри са много докачливи и може да се почувстват властта им застрашена.
Хитър подход е вие да микромениджърате микромениджъра си!
Назначете си среща с него/нея. Поискайте детайлни инструкции как да вършите работата си. Оставетe ги те да вземат всички решения. След това изпълнете дословно каквото са ви казали. Докладвайте ежедневно (и при всеки удобен случай) докъде сте стигнали. Проверявайте дали сте разбрали всяко ново указание. Със сигурност вашата упоритост ще ги измори и ще ви кажат да се оправяте сами.
Това е моментът да им зададете въпрос за правомощията си и кои решения те искат да задържат при себе си и кои ще ви оставят да взимате сами.
Ако ви харесва горния подход и искате да научите повече, посетете обучение по асертивност и справяне с манипулация. Ще ви е от голяма полза!
сеп.