(мултитаскинг – изпълнение на няколко дейности едновременно)
Наскоро бях на среща в една голяма фирма и бях впечатлен от надпис в залата за срещи:
„Ние не използваме смартфоните си по време на среща, а Вие?“
Забавното е, че тази фирма е един от най-големите производители на смартфони (и не само). Припомних си стотиците срещи, на които съм присъствал, където почти всички участници слагат смартфона пред себе си и докато разговаряме, следят позвъняванията, SMS-те, мейлите си, а понякога нищо не следят – само гледат екрана и чакат.
Моите колеги (и сигурно милиони още по света) работят, като през цялото време получават имейли, фейсбук послания, някои слушат музика на слушалки, пият кафе, дъвчат, споделят къде ще бъдат през уикенда и т.н. Изобщо всички са заети. Много. Ние всички мислим, че сме толкова умни и способни, толкова надарени и ефективни, че без проблем можем да работим по много задачи.
Този феномен не се ограничава само до съвременния офис. „Моите деца са родени със способност за мултитаскинг!“ – наскоро се похвали една майка и поясни как децата й могат да слушат музика, да постват във фейса и да си пишат домашните едновременно. Жената се гордееше със способностите на децата си, но не сподели колко време би им отнело да си напишат домашните, ако НЕ слушат музика и не ровят в нета през това време.
По дефиниция мултитаскинг означава способност да се извършват няколко дейности едновременно. Например да се разхождаш в парка и да разговаряш с приятел. Има обаче една голяма разлика – ходенето не изисква нашето когнитивно внимание и можем да се съсредоточим върху разговора. Други ситуации се оказват по-сложни. Като да четеш книга и слушаш лекция едновременно. Или да пишеш рипорт и да отвръщаш на постове или да отговаряш на всякакви въпроси от колеги през това време.
Всъщност при мултитаскинга няма едновременни действия, а съществува бързо преместване на вниманието от една задача към друга, което поражда илюзията, че двете дейности се извършват едновременно.
В своята статия „Митът за мултитаскинга“ Нанси К. Нейпър обяснява следното: „…последните проучвания в неврологията доказват, че мозъкът не извършва едновременно няколко задачи, както смятахме (или се надявахме). Всъщност мозъкът просто сменя дейностите, които извършва. Тоест, всеки път, когато преминаваме от слушане на музика към писане на текст или разговор с някого, мозъкът изключва и включва отново…“ Този процес на „превключване“ е уморителен, води до грешки и загуба на концентрация и в крайна сметка отнема повече време, ако задачите се изпълняват една по една.
Невробиологията учи, че в мозъка има специален участък, който е отговорен за превключванията. Всеки път, когато сменяме дейността, мозъкът стартира неврохимичен процес, който се захранва с глюкоза, чийто запаси са ограничени. След поредица превключвания глюкозата в организма намалява и в резултат ние изпитваме умора. Изчерпва се главния невроресурс, затруднява се способността за мислене, получават се грешки.
Друг ефект е загубата на концентрация. Софи Лерой, професор в Университета в Минесота, установява, че на хората им е трудно да се съсредоточат изцяло върху новата задача. Има „пренасяне“ от предишната, недовършена задача, което им пречи да отдадат цялото си внимание на новата.
От друга страна, когато сме на работа, имаме множество задачи. Това ни кара често да сменяме дейностите, които извършваме. Така ефективността и ефикасността спадат. Когато прекъсваме изпълнението на една задача и започваме работа по друга, в съзнанието ни остават „части“ от другата, а това се отразява на качеството на резултата.
Ако искаме да свършим нещо добре и бързо, трябва да му отделим цялото си внимание. Митът за мултитаскинга обаче пречи това да се случи. Огромна заблуда е да се бърка повишена активност с по-добри резултати. Допълнително се получават отрицателни странични ефекти, за които често никой (включително твоя шеф) не си дава сметка. Помнете, че успехът винаги е функция от способността за съсредоточаване. Исак Нютон е казал, че успехът и откритията зависят в по-голяма степен от нашето търпение и съсредоточаване, отколкото от другите човешки таланти.
Има ли правилна стратегия да избегнем мултитаскинга и да постигнем по-добри резултати?
Ето някои съвети почерпани от практиката:
- Не се заблуждавайте! Няма такова нещо като мултитаскинг, просто скачате от задача на задача. Щом ви харесва, продължавайте. Но има и по-добър начин да постигнете повече.
- Всеки ден идентифицирайте най-важните си задачи и проекти. Работете по тях приоритетно, а не помежду другото.
- Блокирайте си време, в което да работите само по приоритетни задачи. Добре е да имате отрязъци от 30-60 минути, в които да не ви прекъсват телефонни разговори, посетители или други разсейващи фактори. Отстоявайте полезността на това време пред колеги и ръководители.
- Не проверявайте имейла си непрекъснато, определете си периодичност за това – например през половин час или повече.
- Изберете само едно нещо, върху което да се съсредоточите. Например, по време на следващата среща внимавайте изцяло какво и как говорят останалите, вместо с половин око да следите текстовете на смартфона си.
- Съзнателно избягвайте да товарите околните с мултитаскинг. Например не прекъсвайте колегата, който се е съсредоточил в работата си. По-скоро изберете (или си назначете) време за комуникация, когато никой от двама ви не е зает с нещо важно.
- Като ръководител изберете време, в което да давате задачи на служителите си, вместо по всяко време да ги прекъсвате с нови задачи, за които тъкмо сега сте се сетили.
- Дайте възможност на служителите си, след като получат задачите си и са запознати с приоритетността им, сами да преценят как да подредят работата си.
- Бъдете лидер и дайте пример за ефективна работа като избягвате мултитаскинг, а покажете, че отдавате цялото си внимание на задачата в момента или човека, с който разговаряте.
февр.