Интересно е как хората инвестират милиони в технологии, които впоследствие не използват, а ако все пак решат да изпробват, го правят по начин, който далеч не може да доведе до възвращаемост на тази инвестиция. И този проблем съвсем не е нов. Като казвам не е нов, разбирайте, че първите, сблъскали се с него са самите неандерталци.
Какво имам предвид ли? Преди време, чакайки търпеливо в кабинета на зъболекаря си, попаднах на една интересна статия, в която виден археолог споделяше колко трудно е да се определи от кога датира даден обект от Неолитната епоха, когато няма сведения да е използван огън точно там. Именно по следи от пепел и други обвързани с огъня белези, археолозите лесно се ориентирали в картината и случилото се някога.
Изводът е, че някои от племената са използвали огън, докато други, живяли по същото време, така и не са прибягвали до него. Обяснение на явлението, обаче, така и нямаше. И аз се замислих. Защо някой ще пропусне да вкара в употреба нещо толкова полезно колкото огъня?
Сега си представете следната картинка. Неандерталецът Ог, тича към себеподобните си с горяща пръчка в ръка и крещи:
– „Открих нещо, което ще промени племето ни завинаги” – похвалил се той.
С искрено недоумение някой от племето попитали:
– „Какво му е на племето ни сега?”
– „Той иска да станем като онези смешни същества от съседното племе, а според мен те са ужасни.” – обадила се една от женските.
– „Добре де, какво толкова прави това твое ново откритие и по-важното, можем ли да го загасим за малко, твърде заслепяващо е,” – попитал лечителят в племето.
– „Какво толкова прави ли? По-скоро какво не прави.” – и Ог изброил всички приложения на огъня. За беда всеки път, когато той изтъквал някое от приемуществата на „светещото нещо”, някой от племето намирал аргумент как същата тази полза би могла да се превърне в риск.
1) Ако сте достатъчно близо, това ново нещо ще ви стопли.
– „Да, много добре ще се стоплиш. Преди време видях как една цяла гора изгоря, защото се оказа „достатъчно близо” до светещото нещо, а представи си какво може да стане с пещерата. Да не говорим, че се опитах да го докосна и ви казвам, по-лошо е от ухапване от игуанодонт. Прекалено е опасно.”
2) Може да се приготвя храна с него. Приготвената храна е много по-вкусна и не ти става лошо.
– „Много е неудобно. Аз като хвана някой плъх, одирам си го и го изяждам, а сега трябва да чакам да промени цвета си ли? Ами ако някой ми го вземе през това време. Абсурд. Да не говорим, че когато прекалено дълго оставим месото да седи край огъня има вкус на пръст. Благодаря, но ще заложа на суровото.“
3) Може да се използва по всяко време
– „Извини ме, но пробвал ли си да търкаш две клечки една в друга. Отнема цяла вечност преди да излезе искра. А пък удрянето на камъни е и по-зле. Пръстите още ме болят след последния опит. По-добре да вкараме в употреба още една мамутска кожа.”
И така скоро паднала нощта. В пещерата било студено и тъмно, храната меко казано непоносима, може би поради факта,че била развалена. Всички изглеждали унили и треперещи, всички, с изключение на Огнения Ог. Той се чувствал уютно, сит и с интерес наблюдавал обикалящия наоколо саблезъб тигър, който дебнел останалите от племето. Изведнъж идеята за огън не изглеждала никак лоша.
– „Можеш ли да ми покажеш отново какво правиш с тези две клечки? – попитал лечителят.
– „Знаеш ли, на тази светлина изглеждаш доста сладък.” – засмяла се женската.
Последвалите събития са история.
Shareсеп.