Всички са съгласни, че да загубиш работата си в следствие на съкращения не може да те кара да се чувстваш виновен и до голяма степен се дължи на задълбочаващата се криза и нарастваща безработица. Затова кратка пауза в автобиографията едва ли би предизвикала нещо повече от съчувствено разбиране у интервюиращите. Проточването на този период над шест месеца обаче води до заплашителен облак на хоризонта с надпис „трайно безработен”, а самото намиране на работа се превръща в работа на пълен работен ден. Специалистите кръстиха този феномен „Безработица с шестмесечен срок на годност”.
Проучване сред 1000 мениджъри проведено от Британския Институт за Лидерство и Мениджмънт (ИЛП) показва, че „съкратен” не носи негативния смисъл, който да притеснява хората загубили работата си. Нещо повече, 80% от мениджърите мислят, че няма съществено значение към настоящия момент, когато съкращенията са станали факт за много предприятия, дали кандидатът е безработен или не.
Шест месеца по-късно картината се променя драстично. Над една четвърт от интервюираните смятат, че след такъв период на безработица, те по-скоро не биха назначили кандидата.
Възможни са изключения, ако кандидатът посочи, че през този период се е занимавал с учебна дейност – например се е преквалифицирал или е продължил образованието си. „Смекчаващо обстоятелство” би било да демонстрира познания по текущи събития в съответната област – това ще означава, че не е загубил мотивацията, интереса и ентусиазма си.
Някои съкратени решават, че няма да бързат да си търсят работа и се отдават на „почивка” – спират да правят каквото и да било и си губят времето. Други решават да се откъснат от всичко за няколко месеца и да обикалят света или да ремонтират старата фамилна къща на село. Нищо по-опасно от това, когато дойде време отново да си търсят работа. Дали поради обикновена човешка завист или друга причина, но потенциалните работодатели са много подозрителни към подобни дълги прекъсвания в кариерата.
Пени де Валк, Изпълнителен директор на Института за Лидерство и Мениджмънт твърди, че мнозина талантливи служители са загубили работата си не по тяхна вина и трябва да запазят позитивната си мотивация. А добрата новина е, че работодателите третират безработните кандидати наравно с останалите.
Проучването на ИЛП доказва, че е много важно за съкратените да се опитат да се върнат на работа максимално бързо, преди да е изтекъл „шестмесечния срок на годност”. А докато си търсят работа, са длъжни да търсят начини да станат по-конкурентноспособни от останалите кандидати. За целта трябва да поработят върху силните си страни, да опреснят знанията си и най-вече да следят новостите в своята област и да поддържат мотивацията и позитивизма си.
Като се има предвид, че тенденциите на трудовия пазар са към стесняване на възможностите, шест месеца търсене може да се окаже дори недостатъчно, най-вече за кандидати с нереалистични очаквания и недостатъчна квалификация. През март консултантската фирма Дивелъпмънт Дименшънс Интернешънъл съобщи, че за всяко свободно място кандидатстват по 10 души, а от Корн/Фери (една от най-сериозните компании за подбор на висши позиции в света) информираха, че ръководни кадри намират нова работа средно след 4 месеца, което се доближава застрашително до ситуацията на безработица с шестмесечен срок на годност.
Изводи за български условия:
Първо, може да се случи на всеки – затова не унивайте и си търсете нов трудов шанс.
Второ, използвайте времето за придобиване на нови знания – учете, практикувайте, следете новостите.
И накрая, създайте си трезва представа за собствените възможности – задължително за човек, който е решил да СИ намери работа, а не да СЕ намира на работа.
Shareсеп.