Сцена: средно статистическа компания, без значение размера и националността. Участници: двама мениджъри – Елена и Стефан.Начало на деня.
Елена влиза в офиса в понеделник сутрин, готова да започне седмицата с добро настроение. Но щом сяда на бюрото си и отваря имейлите си, забелязва, че нейният колега Стефан – от съседния отдел – е изпратил имейл с идея, която ТЯ е предложила на миналото мениджърска среща, но това изобщо не става ясно от неговото писмо.
Елена усеща как кръвта ѝ завира. Това не е първият път! Стефан го прави отново и отново. Тя се втурва при него и с повишен тон казва: „Стефане, това е МОЯ идея! Как можеш постоянно да присвояваш работата на другите?!“
Стефан, изненадан от нападението, веднага се защитава: „Аз само я развих! Ти дори не я беше формулирала добре!“
И какво става? Елена, препълнена с гняв и чувство за несправедливост, отвръща още по-остро: „Значи освен крадец си и арогантен! Типично за теб!“
(Драматична пауза)
Следва разгорещен скандал пред целия офис, след което двамата месец наред не си говорят, което блокира техни и чужди проекти. Елена дори не разбира какво точно се случи – тя просто реагира първосигнално, не успявайки да разпознае собствените си емоции (гняв, обида, подценяване), без да разбере емоциите на Стефан (може би несигурност, нужда от признание, или просто различно разбиране за приноса).
Познато ли ви звучи? Ако да, добре дошли в клуба на „Как една непремерена реплика или действие може да провали сътрудничество или дори приятелство“!
[ЧАСТ 1 – Какво е Емоционална Интелигентност]
Добре, но какво всъщност липсваше на Елена?
Нещо, което Даниел Голман нарича Емоционална Интелигентност – това е способността да разпознаваме собствените и чуждите емоции, да разграничаваме и назоваваме различните чувства и да използваме емоционалната информация, за да насочваме мисленето и поведението си.
Казано по-простичко: ЕИ е това, което ни помага да не се държим като бомба пред избухване всеки път, когато нещо не върви по план.
Защото нека бъдем честни – колко пъти сте казвали или правили нещо в афект, за което после цял месец сте се чудили: „Защо, защо, защо постъпих така?“
Според един мъдър цитат: „Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство е нашата свобода да избираме.“ Е, емоционалната интелигентност е това пространство!
[ЧАСТ 2 – Ползата от ЕИ при конфликти]
Така че, каква е ползата от Емоционалната Интелигентност при разрешаването на конфликти?
Първо: Научаваме се да мислим рационално, а не да реагираме емоционално – или както го наричат „първосигнално“. Представете си мозъка си като компютър. Когато реагираме първосигнално, все едно натискаме всички клавиши едновременно и се чудим защо програмата забива. Емоционалната интелигентност ни учи да дадем на информацията време да достигне целия мозък – да помислим ПРЕДИ да реагираме.
Второ: Разпознаваме кои са нашите „емоционални бутони“ и как да ги блокираме. Всеки от нас има тези бутони, известни като „червени бутони“ – нещо, което ни кара моментално да избухнем. За някои е това е усещането за несправедливост, за други е тонът на гласа, за трети е когато някой оспорва компетентността им. Проблемът е, че ако не знаем кои са тези бутони, другите ги натискат като деца в асансьор – постоянно и с ясната цел, колко много ще ни ядосат!
Емоционалната Интелигентност е главният инструмент, с който разрешаваме конфликти – не временно, не със „замитане под килима“, а реално и устойчиво. И в резултат:
И тогава: можем да водим смислен и удовлетворяващ живот. Защото – да си признаем – живот, в който постоянно избухваш или си потиснат, не е особено забавен, нали?
Разбира се, гневът е една от основните човешки емоции и се притежава от всеки човек. Но да се управлява – това вече е трудно! Както казва Аристотел: „Всеки може да се разгневи – това е лесно. Но да се разгневиш на правилния човек, в правилната степен, в правилното време, за правилната цел и по правилния начин – това вече не е лесно.“
[ЧАСТ 3 – Как да прилагаме ЕИ при конфликти]
Добре, но как точно да прилагаме своята Емоционална Интелигентност при управление на конфликт? Има четири ключови стъпки:
Стъпка 1 – ОСЪЗНАВАНЕ Първо, осъзнаваме собствените си емоции и тези на човека отсреща. Ако Елена от нашия пример беше спряла за момент и си беше казала: „Чакай, аз съм гневна, защото се чувствам недооценена и пренебрегната, а Стефан изглежда изненадан и объркан“ – половината от проблема щеше вече да е решен.
Стъпка 2 – РЕГУЛАЦИЯ Запазваме спокойствие дори при агресия. Това не означава да станем емоционални роботи – означава да не се превърнем във вулкан всеки път, когато някой повиши тон. Помислете за това като за емоционален термостат – можете да усещате топлината, но не позволявате на температурата да ви изгори.
Стъпка 3 – ЕМПАТИЯ Разбираме позицията, емоциите и мотивите на другата страна. Емпатията не означава да се съгласим с всички – означава да разберем защо другият човек мисли и чувства по този начин. Представете си, че влизате в обувките му… но без да си събуете своите! Така виждате света от двете гледни точки едновременно.
Стъпка 4 – РЕШЕНИЕ Избираме подход за намиране на решение. Тук вече имаме яснота, спокойствие и разбиране – и можем да търсим решение, което работи за всички страни, а не просто да налагаме волята си или да избягваме проблема.
Ако Елена беше приложила тези четири стъпки, вместо месец мълчание и блокирани проекти, двамата със Стефан щяха да имат честен разговор, да изяснят очакванията си за сътрудничество и може би дори да станат по-добри колеги.
[ФИНАЛ]
Знам какво мислите сега: „Ами това звучи страхотно на теория, ама в реалния живот…?“
Точно затова съществуват обучения по „Емоционална интелигентност и управление на конфликти“ – сценарий на филм по съвременна тематика! Защото едно е да знаеш теорията, съвсем друго е да я практикуваш в момента, когато колегата ти те е разярил, шефът ти те притиска, а клиентът ти… е, клиентът има „специфично мнение“ за работата ти.
Едно добро обучение следва да разглежда реални казуси – като този на Елена и Стефан, но и много други. Нужни са сценарии от човешкото ежедневие. Практикуват се техники за саморегулация. Откриваме своите „емоционални бутони“ и учим как да ги деактивираме. И най-важното – учим как да превръщаме конфликтите от кошмар във възможност за растеж.
Защото както казва китайската мъдрост: „Не можеш да спреш вълните, но можеш да се научиш да сърфираш.“
Така че, готови ли сте да се научите да сърфирате върху вълните на емоциите, вместо да се се оставите да ви повалят?
Защото животът е твърде кратък, за да го прекарваме в офиси, пълни с напрежение и неразбирателство. Нека го направим по-лесен и по-приятен – заедно!
Кристиан Георгиев
arthuradams.bg
Така че, готови ли сте да се научите да сърфирате върху вълните на емоциите, вместо да се се оставите да ви повалят? Заповядайте на обучението:
„Емоционална интелигентност и управление на конфликти“
на Arthur Adams® Bulgaria Business Training на следния линк: https://arthuradams.bg/
Shareфевр.