„Справяне с трудните хора“ – част 1

част 1

В „Който конфликт започва, от конфликт загива” описахме няколко основни поведенчески типа, в съответствие с които можете да класифицирате вашите служители. Обаче, въпреки съществуването на тези типове, можете да се сблъскате с доста опърничави индивиди. Към тях трябва да подходите по специален начин.

Особнякът

Всеки от нас понякога се държи грубо или неадекватно. Възможно е да не се съобразим с останалите или пък да действаме прибързано в дадена ситуация, което може да бъде възприето като грубост или нахалство от околните. Ала особнякът в екипа е професионалист по неадекватно поведение. В сравнение с него ние сме направо аматьори.

Много често особнякът в екипа е най-талантливият му член. Той (тя) може да е допринесъл много за развитието на компанията. Неговият специалитет са идеите за внедряването на нови технологии, нови продукти, нови процеси, нови приложения или нови комбинации от всички тези неща. Той е изключително остроумен и креативен. Действията му са динамични, когато е мотивиран и генерира идеи с лекотата, с която останалите издишват въглеродния диоксид от белите си дробове.

Много често особнякът не играе по правилата, които важат за членовете на екипа. Изисква от останалите да му обръщат внимание, ала самият той се отнася с пренебрежение към тях. Комуникацията с него се влошава до такава степен, че хората в екипа започват просто да го игнорират, но все пак запазват надеждите си, че следващия път, когато има страхотна идея, ще ги въвлече в обсъждането й. От друга страна, когато екипът се опита да го включи в общата работа, особнякът не обръща внимание на това.

Добър пример за илюстрация на особняка като типаж е програмистът, който владее до съвършенство C++, но има много лоши умения за взаимодействие с другите. Неговият ръководител обикновено не иска да се лиши от таланта му, ала не може да преглътне неговата арогантност, ексцентричност или неадекватност. Освен това счита, че би било по-добре, ако програмистът по-често си взема душ.

Какво можете да направите с такъв човек?

• Първо, не осъждайте личността му. Никой от нас не избира с какви способности или особености на характера да се роди.

• Второ, имайте предвид, че това, което виждате е само повърхността или фасадата, зад която се крият още много неща. Тъжната истина относно талантливите и креативни хора е, че те преживяват по-голям стрес от останалите. И ако не са издръжливи на стреса в работата, то това означава, че и в личния си живот вероятно преживяват голям стрес поради възникващите конфликти, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества и др. В исторически план най-големите гении често пъти са обръщали своя талант срещу самите себе си.

• Трето, преценете, дали екипът може да помогне за решаването на проблема с особняка. Възможно е хората несъзнателно да го изолират заради причудливото му облекло например. Или пък самите правила и политики относно работата на екипа да са прекалено тесногръди за личности с по-голям потенциал и замах.

Въпреки всичко, което изброихме дотук, вие все пак ще имате проблеми с програмиста, защото не можете да промените целия свят заради някои хора. Те просто ще си останат завинаги особняци.

Все пак има една радикална идея, която бихте могли да приложите. Попитайте особняка как би искал да работи – на кого да се отчита, кога и колко пъти в седмицата да присъства на оперативките, дали да работи на бюрото си в офиса или от вкъщи. Подчертайте пред него, че търсите решение, което ще му позволи да бъде себе си и да продължи да работи също толкова качествено, но все пак да започне да дава своя принос към екипната работа. Така ще намалите напрежението, което човекът изпитва. По неговата реакция относно такова предложение можете да разберете, дали се е конфронтирал с екипа. Затова бъдете подкрепящи и откровени с него.

Друго възможно решение е да промените длъжността, на която работи. Отделете го от основния екип в качеството му на ценен ресурс, направете го самостоятелно работно звено, което да дава своите препоръки на останалите. Дайте му офис в друга сграда или на друг континент. Все пак внимавайте да не го изолирате, ако решите да използвате идеята за преместването му в друг офис. Това може да бъде нож с две остриета. Възможно е програмистът все пак да има нужда от човешки контакт, за да не откачи напълно или да се депресира. Защото може да се окаже, че екипът, на който той се присмива или който пренебрегва, е единственото му семейство.

Може би най-доброто решение е да накарате екипа да признае по време на оперативка, че има нужда от програмиста, а програмистът от своя страна да потвърди, че се нуждае от взаимодействие с екипа. Защо не изкажете целенасочено благодарности, симпатия или подкрепа към човека? Това, че не реагира като човешко същество, не означава, че е имунизиран към човешките чувства. Всички ние понякога се нуждаем от добра дума и окуражаващо потупване по гърба. Веднъж като разбере, че сте му истински фенове, можете да накарате програмиста да се преобрази. Не се опитвайте да предизвикате промяна в поведението му, преди да сте го окуражили и приели като приятел. И когато дойде моментът програмистът да поиска да промени своето поведение, бъдете максимално конкретни в препоръките си, без да използвате епитети като особняк, арогантен тип или недосетлив кучи син. Вместо това кажете:

• „Струва ми се, че се изказваш прибързано по време на оперативките. По този начин нараняваш чувствата на другите и си създаваш врагове.”

• „Струва ми се, че не можеш да приемаш критиките. Когато те попитах какъв е твоят дизайн по време на срещата в четвъртък, ти стана и излезе от стаята.”

• „Изглежда обичаш да подхвърляш груби шеги. Ала не разбираш, че те карат останалите да се чувстват ужасно.”

• „Ваня, нашият офис асистент, напусна, защото си й се разкрещял.”

• „Оставих шест съобщения на гласовата ти поща, а ти не върна обаждането нито веднъж.”

•„Пускаш метал, когато всички останали се опитваме да прочетем най-актуалната информация в нашата професионална сфера.”

Когато обаче особнякът реши да се промени, това ще бъде дълъг и труден процес, защото той вече е направил всички останали свои врагове. Някои от неговите колеги може трудно да му се доверят. Подобно на приказката за лъжливото овчарче особнякът ще трябва да се потруди, за да спечели отново доверието на всички свои колеги. Понякога хората предпочитат да толерират вече познатото особняшко поведение, отколкото новия, непредсказуем и насочен към нуждите им стил на комуникация. В края на краищата може да се окаже, че ако особнякът твърдо е решил да се промени, то и самият екип също ще трябва да се промени заедно с него.

Следва продължение

Борислав Дянков

По материали от книгата „Why Teams Don’t Work” Harvey Robbins & Michael Finley, 1995

0

You must be logged in to post a comment.